„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света.“
Историята на Втората световна война за България не започва на фронтовата линия, а в небето над нейната столица. Макар в началото обявяването на война на Великобритания и САЩ през декември 1941 г. да се счита за „символичен акт“, реалността на модерната въздушна война скоро застига българския народ.
Атаките срещу България започват през пролетта на 1941 г., но ескалират драматично след като съюзническите сили установяват бази в Южна Италия. От летищата във Фоджа и Бриндизи 15та въздушна армия на САЩ започва системно планиране на удари срещу Балканите. Целта е ясна: прекъсване на логистичните линии на Оста и деморализиране на населението.
Този ден остава в историята като „Черният Никулден“. Една мощна групировка от 37 тежки бомбардировача B-24 Liberator, охранявани от 50 двумоторни изтребителя Lockheed P-38 Lightning, се насочва към София. Българската противовъздушна отбрана вдига по тревога 38 самолета срещу общо 87 вражески машини.
„За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията. Българските летци защитават небето си така, сякаш от това зависи съществуването на света.“ — Едуард Тинкър, пилот на американски изтребител P-38
В този драматичен бой поручик Димитър Списаревски извършва акт на немислима саможертва. След като изстрелва всичките си боеприпаси по вражеска формация, той не се оттегля. Вместо това, прилагайки тактиката на „въздушния таран“, Списаревски врязва своята машина в американски бомбардировач. Това е първият в историята на българската авиация таранен удар, който го превръща в национална легенда.
Бомбардировките не са само военен сблъсък, те са трагедия за цивилното население. Само при ударите в края на 1943 г. са разрушени стотици сгради, а железопътната мрежа е парализирана. Столицата е покрита с черен дим, а звуците на сирените стават ежедневие за софиянци.
Войната променя бита на българина. Поради пълната липса на месо и мазнини, картофите и варивата се превръщат в единствен източник на живот. Гладът е толкова силен, колкото и страхът от бомбите. Картофената яхния, приготвяна с минимално количество лук и без никаква запръжка, се превръща в „национално ястие“ на скривалищата.
Бомбардировките над България през Втората световна война оставят дълбок белег върху архитектурата и паметта на София. От красивия европейски център на града остават само спомени и руини, които по-късно ще оформят днешния облик на столицата. Подвигът на българските летци и страданията на мирното население остават като напомняне за цената на войната.